Sep 18, 2005, 10:44 AM

Игра на сантасе в купето

  Poetry
2.1K 0 3

Игра на сантасе в купето

Здравей, пътниче,свободно ли е мястото
до прозореца в твойто купе?
Докато стигнем до спирката “Бъдеще”,
може ли да изиграем едно сантасе?
Ей така да подхвърляме картите,
с безразлично - кой дава, кой взе,
да броиме със погледа гарите,
неброейки невзети ръце.
Ще крием усмивки от двамата влюбени,
които с поглед тунелите дебнат,
за да се престорят на нецелували
и по-далечко един от друг да седнат.
Улисани във играта,
ще въртиме скришом глава
към зърната
на кърмещата в съседство жена.
Само със съвет ще помогнем на старицата гдето
все заплита, разплита си плетката,
да повярва, че е голямо детето
и му е по мярка жилетката.
Ще се смеем над стареца, който угрижен
търси в джоба трохи за примряло петле,
а пък то във кашона си книжен
участта неспокойно кълве.
Ще засрамим кондуктора глупав,
който не може да разбере:
Платили сме колкото струва
билета точно за това купе.
Я стига с това сантасе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

  • Определено си художник, но не сюрреалист))), клониш към седмото изкуство - бих те оприличил за това стихотворение на Рангел Вълчанов, но в българската поезия! Ех, жалко, че малко поети пишат така, но ако беше така, как ли щяхме да те отличим от общата маса!)))
  • Браво!
  • Дайк, хубав е. Съгласна съм с Ели)

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...