10 нояб. 2020 г., 23:09

Игра на тронове

1.3K 2 5

     Малките деца играят умно...

     Жест и вещ, и смисъл преоткриват.

     И преди да кажат първа дума,

     вече знаят накъде отиват!

 

     Всеки миг е трон,на който сядат!

     Пътят сред големите проблеми

     става пъзел - част е от играта...

     Възрастните?Те са уморени.

 

     Малките са атоми нестройни -

     винаги готови за рокада!

     А промяната е само спойка -

     нужното в Света да се създава!

 

     Откриватели на чудно Време!

     Как незабелязано растете...

     Никой порива не ще отнеме.

     Бъдеще в зениците Ви свети!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

7 место

Комментарии

Комментарии

  • Джени,много си права - и затова направих това разграничение между скромния
    ми стих и тази суперпродукция!
    Надежда,благодаря за надеждата в мен!
  • Успех!
  • Стиха е много хубав, Маргарита! Но според мен трябва да се избягват ярки асоциации с такива гигантски продукции. Казвам си мнението. Не е забранено - но някак мисълта отива към култа на продукцията. Това си е твой избор. На мен не ми пречи да оценя в пълната степен този стих и да ти пожелая успех в конкурса. Поздрави!
  • Със заглавието нямам за цел допирни точки с едноименния филм.Вложих само светлата идея,че новото поколение може да излъчи от средите си достойни за водачи на обществото личности - в различните сфери на духовния и материалния ни Свят!Благодаря за отзивите Ви!
  • Много е хубаво! Успех!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....