10 nov 2020, 23:09

Игра на тронове

1.3K 2 5

     Малките деца играят умно...

     Жест и вещ, и смисъл преоткриват.

     И преди да кажат първа дума,

     вече знаят накъде отиват!

 

     Всеки миг е трон,на който сядат!

     Пътят сред големите проблеми

     става пъзел - част е от играта...

     Възрастните?Те са уморени.

 

     Малките са атоми нестройни -

     винаги готови за рокада!

     А промяната е само спойка -

     нужното в Света да се създава!

 

     Откриватели на чудно Време!

     Как незабелязано растете...

     Никой порива не ще отнеме.

     Бъдеще в зениците Ви свети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Джени,много си права - и затова направих това разграничение между скромния
    ми стих и тази суперпродукция!
    Надежда,благодаря за надеждата в мен!
  • Успех!
  • Стиха е много хубав, Маргарита! Но според мен трябва да се избягват ярки асоциации с такива гигантски продукции. Казвам си мнението. Не е забранено - но някак мисълта отива към култа на продукцията. Това си е твой избор. На мен не ми пречи да оценя в пълната степен този стих и да ти пожелая успех в конкурса. Поздрави!
  • Със заглавието нямам за цел допирни точки с едноименния филм.Вложих само светлата идея,че новото поколение може да излъчи от средите си достойни за водачи на обществото личности - в различните сфери на духовния и материалния ни Свят!Благодаря за отзивите Ви!
  • Много е хубаво! Успех!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...