10.11.2020 г., 23:09

Игра на тронове

1.3K 2 5

     Малките деца играят умно...

     Жест и вещ, и смисъл преоткриват.

     И преди да кажат първа дума,

     вече знаят накъде отиват!

 

     Всеки миг е трон,на който сядат!

     Пътят сред големите проблеми

     става пъзел - част е от играта...

     Възрастните?Те са уморени.

 

     Малките са атоми нестройни -

     винаги готови за рокада!

     А промяната е само спойка -

     нужното в Света да се създава!

 

     Откриватели на чудно Време!

     Как незабелязано растете...

     Никой порива не ще отнеме.

     Бъдеще в зениците Ви свети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

  • Джени,много си права - и затова направих това разграничение между скромния
    ми стих и тази суперпродукция!
    Надежда,благодаря за надеждата в мен!
  • Успех!
  • Стиха е много хубав, Маргарита! Но според мен трябва да се избягват ярки асоциации с такива гигантски продукции. Казвам си мнението. Не е забранено - но някак мисълта отива към култа на продукцията. Това си е твой избор. На мен не ми пречи да оценя в пълната степен този стих и да ти пожелая успех в конкурса. Поздрави!
  • Със заглавието нямам за цел допирни точки с едноименния филм.Вложих само светлата идея,че новото поколение може да излъчи от средите си достойни за водачи на обществото личности - в различните сфери на духовния и материалния ни Свят!Благодаря за отзивите Ви!
  • Много е хубаво! Успех!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...