icohim (Христо Стоянов)
182 985
2 мар. 2013 г., 23:54

Игра на влюбени 

  Поэзия » Любовная
1022 0 2

Една прекрасна нощ безлунна,

в разгара на игра безумна,

под каменната скална арка,

в екстаз от танц под небосвода,

в прегръдка в листенцата на роза,

в докосване от обич жарка,

по-бързо от стрела безумна,

се влюбих в теб във нощ безлунна!

 

А по устните се стича топлината

и бавно стига през ръката,

опряна тихо в твойте спуснати коси,

минава на пряко през сърцето,

в отчаян ход да стигне до лицето,

през кехлибарения залез на твоите очи…

…излизайки от мен се стича топлината,

малки капки кръв по края на ръката…

 

Подаваш ми в ръката чаша вино…

Изгаряш ме от обич – поносимо…

Но далечна е химерата безумна…

Да счупя на душата металните окови…?

Да скърша на сърцето гранитените скоби…!

Да те намеря отново в нощ безлунна,

опит от поредната изпита чаша вино;

Да! Но това е само мисъл – непоносима!…

© Христо Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нямам думи, дори да имах, накъде по средата изчезнаха. Такова начало, но с такъв край - има контраст. И тези безлунни нощи, които ми напомнят една приказка
  • Непоносимо силно е.
Предложения
: ??:??