Игра на влюбени
Една прекрасна нощ безлунна,
в разгара на игра безумна,
под каменната скална арка,
в екстаз от танц под небосвода,
в прегръдка в листенцата на роза,
в докосване от обич жарка,
по-бързо от стрела безумна,
се влюбих в теб във нощ безлунна!
А по устните се стича топлината
и бавно стига през ръката,
опряна тихо в твойте спуснати коси,
минава на пряко през сърцето,
в отчаян ход да стигне до лицето,
през кехлибарения залез на твоите очи…
…излизайки от мен се стича топлината,
малки капки кръв по края на ръката…
Подаваш ми в ръката чаша вино…
Изгаряш ме от обич – поносимо…
Но далечна е химерата безумна…
Да счупя на душата металните окови…?
Да скърша на сърцето гранитените скоби…!
Да те намеря отново в нощ безлунна,
опит от поредната изпита чаша вино;
Да! Но това е само мисъл – непоносима!…
© Христо Стоянов All rights reserved.
