28 янв. 2016 г., 13:31

Игра със огън

Поэзия

588 0 2

Копнеехме да седнем в самолет
и щастие да дирим по Европа.
Мечта ли бе това или късмет?
Разпръсна се на тънки съчки снопа.

И прокълнати да не сме юмрук,
посипахме света със розов цвят,
но бяхме ли един до друг
в проблемите на шарения свят?

От завист се обриваха душите,
когато някой стъпеше напред.
Не слушахме как пееха щурците,
а гледахме да бъдем в самолет,

да купиме шикарни армагани,
да спастряме от потните пари...
Губехме каквото е останало
като завет от нашите деди.

Какво ще бъде, даже Бог не знае.
В резон на всички земни правила,
със жар когато някой си играе,
той сам ще стане жертва на жарта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

cvqt (Цеца Тодорова)

"Копнеехме да седнем в самолет
и щастие да дирим по Европа.
Мечта ли бе това или късмет?
Разпръсна се на тънки съчки снопа."

Копнеехме и сега.... ни няма! По широкия път поели без обратен билет за връщане!!!
Ти си един от тия по-широкия свят... и виждаш..., и знаеш, изстрадал си го всичко написано. Защото ти пишеш винаги за наболелите проблеми в държавата ни, но кой ли го интересува /имам предвид властимащите/?
Спорен петък ти желая, Вальо!!!

2016-01-29T03:14:22+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Прекрасно заключение на този така смислен стих!

2016-01-28T13:37:51+02:00