Игра със огън
Копнеехме да седнем в самолет
и щастие да дирим по Европа.
Мечта ли бе това или късмет?
Разпръсна се на тънки съчки снопа.
И прокълнати да не сме юмрук,
посипахме света със розов цвят,
но бяхме ли един до друг
в проблемите на шарения свят?
От завист се обриваха душите,
когато някой стъпеше напред.
Не слушахме как пееха щурците,
а гледахме да бъдем в самолет,
да купиме шикарни армагани,
да спастряме от потните пари...
Губехме каквото е останало
като завет от нашите деди.
Какво ще бъде, даже Бог не знае.
В резон на всички земни правила,
със жар когато някой си играе,
той сам ще стане жертва на жарта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
