21 нояб. 2007 г., 19:47

Играчка

1.6K 0 2

Толкова си близо до мен,

а същевремено толкова далеч

съм аз от сърцето ти!

В твоите ръце аз бях

просто играчка забавна, красива,

но тази играчка вече ти омръзна.

Захвърли я!

Без да знаеш колко я боли.

За теб болката не е присъща,

свикнал си да захвърляш

своите стари и непотребни играчки.

Дано някога и ти обичаш, 

дано така се подиграят и с теб.

Да те захвърлят, а още да не са те оценили!

И знай, този ден ще дойде.

Ти ще страдаш, а няма никой да ти помогне,

защото ти всеки си наранил!

За тебе прошка няма!

Винаги ще бъдеш сам, а самотата боли най-много!

Всяка счупена играчка бива поправена.

И открива истинската любов.

Само ти ще останеш счупен и захвърлен.

С горящо от мъка кълбо вместо сърце,

ще те боли, колкото ни болеше нас - всички твои играчки!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелчето Първановска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-накрая всички играчки водят шоуто,а кукловодите плачат...Запоми ги от мен!Ще страда и то много!Ако има някой,който заслъжава да е отмъстен,това си ти.6 великолепен стих!
  • "Всяка счупена играчка бива поправена.
    И открива истинската любов" - ТАКА Е!

    Прекрасен стих!6+

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...