Играта
Човек е странно същество,
отскоро обитаващо Земята,
проправило си път само
от джунглите до небесата.
С планетата извадили късмет,
уцелили епохата случайно
и плъзнали по сушата навред,
с целта да се нанасят трайно.
Създали свои общества,
разпръснали се после племената,
открили материалните блага,
започнали да обработват и земята.
Населили небето с божества,
защото искали да вярват в нещо,
страхували се много от смъртта
и мислели, че в ада е горещо.
През всички тези векове
един въпрос им бил в главата:
Дали има цел животът, или не,
каква е ролята им на Земята.
Сравнявали живота със игра,
но винаги си мислели за резултата.
Забравили за факта, че целта
е просто да се наслаждаваш на играта.
16.07.2006
отскоро обитаващо Земята,
проправило си път само
от джунглите до небесата.
С планетата извадили късмет,
уцелили епохата случайно
и плъзнали по сушата навред,
с целта да се нанасят трайно.
Създали свои общества,
разпръснали се после племената,
открили материалните блага,
започнали да обработват и земята.
Населили небето с божества,
защото искали да вярват в нещо,
страхували се много от смъртта
и мислели, че в ада е горещо.
През всички тези векове
един въпрос им бил в главата:
Дали има цел животът, или не,
каква е ролята им на Земята.
Сравнявали живота със игра,
но винаги си мислели за резултата.
Забравили за факта, че целта
е просто да се наслаждаваш на играта.
16.07.2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Илиев Все права защищены
