Jan 21, 2008, 11:08 AM

Играта

750 0 4
Човек е странно същество,
отскоро обитаващо Земята,
проправило си път само
от джунглите до небесата.

С планетата извадили късмет,
уцелили епохата случайно
и плъзнали по сушата навред,
с целта да се нанасят трайно.

Създали свои общества,
разпръснали се после племената,
открили материалните блага,
започнали да обработват и земята.

Населили небето с божества,
защото искали да вярват в нещо,
страхували се много от смъртта
и мислели, че в ада е горещо.

През всички тези векове
един въпрос им бил в главата:
Дали има цел животът, или не,
каква е ролята им на Земята.

Сравнявали живота със игра,
но винаги си мислели за резултата.
Забравили за факта, че целта
е просто да се наслаждаваш на играта.

16.07.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Насладата от постигнатата цел
  • Браво! Много ми хареса
    Ама че си ми талантливо търновлииче ти...
  • Не забравяй за целта
  • Браво!!!Много ми хареса!!!Поздравления!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...