28 нояб. 2007 г., 00:44

Играта на живота

1K 0 17
Всеки си има цена. Няма измъкване.
В плуващи пясъци до гърдите потъваме.
И все някой се намира да покаже,
как над себе си да се надсмиваме даже!

Водим своя битка, но края й не знаем.
А той чака победителя и не гадае.
И като по Коледа целува непознати
неяли, непили, с мъгла забулва порива им!

Ние, не сме ялови, безцветни, студени.
Понякога сме милосърдни и полезни.
Над душите ни, светла нощ сънно преваля,
способни сме на силна обич до премала!
Караме се бурно, помиряваме бездумно.
Тъгуваме глухо, до лудост смеещи шумно!
Препускаме към грях, а с прошката вървим,
тънем в прямота, а с мислите отчаяно летим!

Като айсберг пътувам към тебе, ЖИВОТ!
С реверанс, като към любима, без брод!




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е! Браво! Гушкам те и те цункам!
  • Много ми хареса!!! Ние, не сме ялови, безцветни, студени.-прекрасно е поздравления и от мен
    Усмивка
  • Иска ми се да ви поздравя с част от стих. "Белег"
    на Петър Караангов:
    ..."Във тая повтаряемост навярно
    е цялата неповторимост на живота ни!..."
    Спокойна вечер и благодаря за стоплящите думи!!!
  • Браво!
  • Написала си нещо наистина стойностно и красиво! Всеки ред от твоето стихче е съвършено верен и просто..докосва мислите и чувствата, гали душата..ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....