Играта на живота
В плуващи пясъци до гърдите потъваме.
И все някой се намира да покаже,
как над себе си да се надсмиваме даже!
Водим своя битка, но края й не знаем.
А той чака победителя и не гадае.
И като по Коледа целува непознати
неяли, непили, с мъгла забулва порива им!
Ние, не сме ялови, безцветни, студени.
Понякога сме милосърдни и полезни.
Над душите ни, светла нощ сънно преваля,
способни сме на силна обич до премала!
Караме се бурно, помиряваме бездумно.
Тъгуваме глухо, до лудост смеещи шумно!
Препускаме към грях, а с прошката вървим,
тънем в прямота, а с мислите отчаяно летим!
Като айсберг пътувам към тебе, ЖИВОТ!
С реверанс, като към любима, без брод!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
Браво! Гушкам те и те цункам!