28.11.2007 г., 0:44

Играта на живота

1K 0 17
Всеки си има цена. Няма измъкване.
В плуващи пясъци до гърдите потъваме.
И все някой се намира да покаже,
как над себе си да се надсмиваме даже!

Водим своя битка, но края й не знаем.
А той чака победителя и не гадае.
И като по Коледа целува непознати
неяли, непили, с мъгла забулва порива им!

Ние, не сме ялови, безцветни, студени.
Понякога сме милосърдни и полезни.
Над душите ни, светла нощ сънно преваля,
способни сме на силна обич до премала!
Караме се бурно, помиряваме бездумно.
Тъгуваме глухо, до лудост смеещи шумно!
Препускаме към грях, а с прошката вървим,
тънем в прямота, а с мислите отчаяно летим!

Като айсберг пътувам към тебе, ЖИВОТ!
С реверанс, като към любима, без брод!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е! Браво! Гушкам те и те цункам!
  • Много ми хареса!!! Ние, не сме ялови, безцветни, студени.-прекрасно е поздравления и от мен
    Усмивка
  • Иска ми се да ви поздравя с част от стих. "Белег"
    на Петър Караангов:
    ..."Във тая повтаряемост навярно
    е цялата неповторимост на живота ни!..."
    Спокойна вечер и благодаря за стоплящите думи!!!
  • Браво!
  • Написала си нещо наистина стойностно и красиво! Всеки ред от твоето стихче е съвършено верен и просто..докосва мислите и чувствата, гали душата..ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....