Nov 28, 2007, 12:44 AM

Играта на живота

1K 0 17
Всеки си има цена. Няма измъкване.
В плуващи пясъци до гърдите потъваме.
И все някой се намира да покаже,
как над себе си да се надсмиваме даже!

Водим своя битка, но края й не знаем.
А той чака победителя и не гадае.
И като по Коледа целува непознати
неяли, непили, с мъгла забулва порива им!

Ние, не сме ялови, безцветни, студени.
Понякога сме милосърдни и полезни.
Над душите ни, светла нощ сънно преваля,
способни сме на силна обич до премала!
Караме се бурно, помиряваме бездумно.
Тъгуваме глухо, до лудост смеещи шумно!
Препускаме към грях, а с прошката вървим,
тънем в прямота, а с мислите отчаяно летим!

Като айсберг пътувам към тебе, ЖИВОТ!
С реверанс, като към любима, без брод!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е! Браво! Гушкам те и те цункам!
  • Много ми хареса!!! Ние, не сме ялови, безцветни, студени.-прекрасно е поздравления и от мен
    Усмивка
  • Иска ми се да ви поздравя с част от стих. "Белег"
    на Петър Караангов:
    ..."Във тая повтаряемост навярно
    е цялата неповторимост на живота ни!..."
    Спокойна вечер и благодаря за стоплящите думи!!!
  • Браво!
  • Написала си нещо наистина стойностно и красиво! Всеки ред от твоето стихче е съвършено верен и просто..докосва мислите и чувствата, гали душата..ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...