Игри
Очите си дори ако изплача,
не мога да си върна целостта.
Парчетата от мен се валят в здрача,
изплетен от умора и тъга.
И тръгват по следите ти да тичат,
а аз опитвам някак да ги спра
повтаряйки, че пак ще те обичам
и няма с тази болка да умра.
В гърдите ми се свива самотата,
преплитайки се с моето сърце.
Ръцете ми те молят за пощада,
душата ми – да може да ги спре.
И плувайки във моите зеници,
разперват в мен разкъсани крила,
безименни и слаби, тъжни птици,
на спомени, обгърнати в тъга.
И ти навярно пак ще си до мене,
След ден. След два.
Но в мен ще е различно...
И ще опитвам пак да се залъгвам,
игрите ти на обич че приличат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариета Караджова Все права защищены
