etikki (Мариета Караджова)
100 82
26.10.2011 г., 21:56 ч.

Игри 

  Поезия » Любовна
518 0 2

Очите си дори ако изплача,

не мога да си върна целостта.

Парчетата от мен се валят в здрача,

изплетен от  умора и  тъга.

И тръгват по следите ти да тичат,

а аз опитвам някак да ги спра

повтаряйки, че пак ще те обичам

и няма с тази болка да умра.

В гърдите ми се свива самотата,

преплитайки се с моето сърце.

Ръцете ми те молят за пощада,

душата ми – да може да ги спре.

И плувайки във моите зеници,

разперват в мен разкъсани крила,

безименни и слаби, тъжни птици,

на спомени, обгърнати в тъга.

И ти навярно пак ще си до мене,

След ден. След два.

Но в мен ще е различно...

И ще опитвам пак да се залъгвам,

игрите ти на обич че приличат.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??