Аз вярвам в синя венценосност.
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето
на тъмнината.
Впрочем,
то е вълчица,
лочеща
от синята кръв
на Луната.
Колчем
зъби животното впие
в лунната синя магия,
почва Луната
от вълчата кръв
да пие.
И вие.
II
Нарамил с въздишка Луната,
Сизиф пак преброжда небето.
Да бъде слепец в тъмнината
наказан е. Тя – да му свети.
III
Луната е с много лица –
с лик
понякога щедър,
понякога зъл
и суров...
Но не е любов.
29.12.2018
© Мария Димитрова Все права защищены