Игри на хаоса: цената
Аз вярвам в синя венценосност.
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето
на тъмнината.
Впрочем,
то е вълчица,
лочеща
от синята кръв
на Луната.
Колчем
зъби животното впие
в лунната синя магия,
почва Луната
от вълчата кръв
да пие.
И вие.
II
Нарамил с въздишка Луната,
Сизиф пак преброжда небето.
Да бъде слепец в тъмнината
наказан е. Тя – да му свети.
III
Луната е с много лица –
с лик
понякога щедър,
понякога зъл
и суров...
Но не е любов.
29.12.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
А, иначе, що се отнася до произведенията ти. Да, някои аз ги харесвам много. Точно това - също.Сложност в изграждането, поетичност, която е чисто индивидуална според мен, някои метафори и това, че винаги се стремиш да разчупваш "тялото" , ако мога така да се изразя .Не веднъж съм ти го показвала, дори и да не коментирам, а не коментирам при теб, защото веднага ще бъда "обвинена" в нещо, което не съществува при мен. Мога да анализирам, но не обиждам творци, нямам и такива желания. Поздрави!