Иконата на демона
Иконата на демона танцуваше
пред портите на църквата пияна,
страстта и към свещеника убиваше
това, което демона и дава.
Защото тя забравяше омразата,
когато мислеше за него,
душата и блестеше цяла,
свалила свойте черни дрехи.
Сега заспиваше сама, ала усмихната,
нейната мечта я окриляваше,
че ще целуне някога свещеника,
който даже не я забелязваше.
Но не защото тя не беше хубава,
безброй мъже я пожелаваха,
в съня без дрехи да я видят гола,
след като са любили жените си.
И въпреки това не се ласкаеше
иконата от техните подаръци,
понякога дори не ги отваряше,
защото виждаше във тях сърца покварени.
Честичко минаваше край църквата
с молба към Господ той да я обикне,
но демонът погуби и любимия
и тя от скръб не може днес да се усмихне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивето Все права защищены
