26 dic 2008, 20:01

Иконата на демона 

  Poesía
643 0 7

 Иконата на демона танцуваше
 пред портите на църквата пияна,
 страстта и към свещеника убиваше
 това, което демона и дава.

 Защото тя забравяше омразата,
 когато мислеше за него,
 душата и блестеше цяла,
 свалила свойте черни дрехи.

 Сега заспиваше сама, ала усмихната,
 нейната мечта я окриляваше,
 че ще целуне някога свещеника,
 който даже не я забелязваше.

 Но не защото тя не беше хубава,
 безброй мъже я пожелаваха,
 в съня без дрехи да я видят гола,
 след като са любили жените си.

 И въпреки това не се ласкаеше
 иконата от техните подаръци,
 понякога дори не ги отваряше,
 защото виждаше във тях сърца покварени.

 Честичко минаваше край църквата
 с молба към Господ той да я обикне,
 но демонът погуби и любимия
 и тя от скръб не може днес да се усмихне.
 
 

 

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??