29 сент. 2021 г., 14:19

Или..?

608 0 3


Ти ли счупи вярата в небето
и надеждата на кръст разпъна,
та подритваха ме боговете
като най - недостойната смъртна?

Или вече небето прелива
и място няма за повече грешници,
а вярата клета, сама си отива,
защото не знам да прощавам на себе си?

Ти ли стовари на моите плещи
всяка тревога, и мъка, и грях,
или сама се принесох във жертва
и се научих да дишам със страх?

Ти ли ми ориса път неизбродим
или той е суров по природа?
Ти ли жива болка ме роди
или просто такъв е животът?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...