Ти ли счупи вярата в небето
и надеждата на кръст разпъна,
та подритваха ме боговете
като най - недостойната смъртна?
Или вече небето прелива
и място няма за повече грешници,
а вярата клета, сама си отива,
защото не знам да прощавам на себе си?
Ти ли стовари на моите плещи
всяка тревога, и мъка, и грях,
или сама се принесох във жертва
и се научих да дишам със страх?
Ти ли ми ориса път неизбродим
или той е суров по природа?
Ти ли жива болка ме роди
или просто такъв е животът?
© Бисерка Тодорова Все права защищены