... или вдишай ме...
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм.
... аз сама си сковавам кръстове
и във пантите слагам си пръстите.
Аз не чакам принца във блатото -
мога ръката му да отхапя.
… аз съм вятърът, който посява,
идвам с миг, но на вятър не ставам.
Аз живот ще ти влея когато
те напусне последен приятел.
Аз след края въздишка съм дълга
и те гледам от прашния ъгъл.
Похлупи с похлупак или вдишай ме…
Аз законът съм – ненаписан…
© Таня Георгиева Все права защищены