2 дек. 2009 г., 23:34

Илюзии 

  Поэзия » Белые стихи
477 0 1

Не ми е опако.

Не ми е чуждо.

Всичко си е като по учебник.

Защо тогава се е мръкнало в зениците,

а щурците страдат от алергия

към своите цигулки.

Не съм добра.

Не съм и лоша.

Припознавам се от черна пръст

и бистра изворна вода.

Защо тогава от крилете правя коренища,

а сърцето боледува всесезонно

от недомлъвките на своите дървеници.

Не ми е опако.

Не ми е чуждо.

Все си мисля, че ще съмне.

Когато след нощта полярна

осъзная, че се будя,

всъщност - се прегръщам с пеперуди.

© Полина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??