2 дек. 2009 г., 23:34

Илюзии

766 0 1

Не ми е опако.

Не ми е чуждо.

Всичко си е като по учебник.

Защо тогава се е мръкнало в зениците,

а щурците страдат от алергия

към своите цигулки.

Не съм добра.

Не съм и лоша.

Припознавам се от черна пръст

и бистра изворна вода.

Защо тогава от крилете правя коренища,

а сърцето боледува всесезонно

от недомлъвките на своите дървеници.

Не ми е опако.

Не ми е чуждо.

Все си мисля, че ще съмне.

Когато след нощта полярна

осъзная, че се будя,

всъщност - се прегръщам с пеперуди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...