2.12.2009 г., 23:34

Илюзии

756 0 1

Не ми е опако.

Не ми е чуждо.

Всичко си е като по учебник.

Защо тогава се е мръкнало в зениците,

а щурците страдат от алергия

към своите цигулки.

Не съм добра.

Не съм и лоша.

Припознавам се от черна пръст

и бистра изворна вода.

Защо тогава от крилете правя коренища,

а сърцето боледува всесезонно

от недомлъвките на своите дървеници.

Не ми е опако.

Не ми е чуждо.

Все си мисля, че ще съмне.

Когато след нощта полярна

осъзная, че се будя,

всъщност - се прегръщам с пеперуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...