2.12.2009 г., 23:34

Илюзии

755 0 1

Не ми е опако.

Не ми е чуждо.

Всичко си е като по учебник.

Защо тогава се е мръкнало в зениците,

а щурците страдат от алергия

към своите цигулки.

Не съм добра.

Не съм и лоша.

Припознавам се от черна пръст

и бистра изворна вода.

Защо тогава от крилете правя коренища,

а сърцето боледува всесезонно

от недомлъвките на своите дървеници.

Не ми е опако.

Не ми е чуждо.

Все си мисля, че ще съмне.

Когато след нощта полярна

осъзная, че се будя,

всъщност - се прегръщам с пеперуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...