Илюзии
Не ми е опако.
Не ми е чуждо.
Всичко си е като по учебник.
Защо тогава се е мръкнало в зениците,
а щурците страдат от алергия
към своите цигулки.
Не съм добра.
Не съм и лоша.
Припознавам се от черна пръст
и бистра изворна вода.
Защо тогава от крилете правя коренища,
а сърцето боледува всесезонно
от недомлъвките на своите дървеници.
Не ми е опако.
Не ми е чуждо.
Все си мисля, че ще съмне.
Когато след нощта полярна
осъзная, че се будя,
всъщност - се прегръщам с пеперуди.
© Полина All rights reserved.
