2 dic 2009, 23:34

Илюзии

764 0 1

Не ми е опако.

Не ми е чуждо.

Всичко си е като по учебник.

Защо тогава се е мръкнало в зениците,

а щурците страдат от алергия

към своите цигулки.

Не съм добра.

Не съм и лоша.

Припознавам се от черна пръст

и бистра изворна вода.

Защо тогава от крилете правя коренища,

а сърцето боледува всесезонно

от недомлъвките на своите дървеници.

Не ми е опако.

Не ми е чуждо.

Все си мисля, че ще съмне.

Когато след нощта полярна

осъзная, че се будя,

всъщност - се прегръщам с пеперуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...