Илюзия е да смятам, че мога да стигна звездите -

         красивите, светлите – твърде далече са те...

         Илюзия е да мисля, че пак мога да гледам с очите,

         с очите на малко и невръстно, невинно дете.

         Илюзия е да мисля, че мога на волния вятър,

         да  сложа хомот, да го окова във клетка...

         Да изпълня душата си със жлъчна омраза,

         да живея с наведен гръб, да съм марионетка!

         Илюзия  голяма е, че мога аз добротата

         да я продам, да я заменя за тридесет гроша.

         Илюзия е, че мога да смачкам, да убия красотата

         и да срещам всички хора с усмивка лоша!      

         Илюзии много...Носим си ги по житейската пътека...

         Илюзии всякакви – за полет,  за нежност и любов...

         Илюзии нереални – понякога не срещаме човека...

         Илюзии мечта – животът се оказва много по-суров...

         Но не е илюзия, че всички ние страстно желаем

         да бъдем обичани, за значим за някого нещо...

         Ние всички имаме мечти, за нещо мечтаем...

         И искаме да стане, за него молим се горещо!

          ............................................................................

         Дали не е илюзия и стихът, който написах?!