Apr 27, 2005, 9:12 PM

Илюзия

  Poetry
1.1K 0 0

         Илюзия е да смятам, че мога да стигна звездите -

         красивите, светлите – твърде далече са те...

         Илюзия е да мисля, че пак мога да гледам с очите,

         с очите на малко и невръстно, невинно дете.

         Илюзия е да мисля, че мога на волния вятър,

         да  сложа хомот, да го окова във клетка...

         Да изпълня душата си със жлъчна омраза,

         да живея с наведен гръб, да съм марионетка!

         Илюзия  голяма е, че мога аз добротата

         да я продам, да я заменя за тридесет гроша.

         Илюзия е, че мога да смачкам, да убия красотата

         и да срещам всички хора с усмивка лоша!      

         Илюзии много...Носим си ги по житейската пътека...

         Илюзии всякакви – за полет,  за нежност и любов...

         Илюзии нереални – понякога не срещаме човека...

         Илюзии мечта – животът се оказва много по-суров...

         Но не е илюзия, че всички ние страстно желаем

         да бъдем обичани, за значим за някого нещо...

         Ние всички имаме мечти, за нещо мечтаем...

         И искаме да стане, за него молим се горещо!

          ............................................................................

         Дали не е илюзия и стихът, който написах?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...