25 июл. 2012 г., 17:33
Илюзия
Не те познах. А исках да остана.
Да се разлeя в твоите мълчания.
Но ти не съществуваш. И те няма.
Развихрих само бури от желания.
Не ме позна. Повярва на мечта.
Сърцето ти измисли ме от чувства.
И ти, до днес си сам, ужасно сам –
гласът ти още в сънища дочувам.
Не сме оттук. А всъщност двама –
изчезнахме в света ни прецъфтяващ.
Не ме запомняй като своя дама.
Макар, че съществувам. Днес ме няма!
Да се разлeя в твоите мълчания.
Но ти не съществуваш. И те няма.
Развихрих само бури от желания.
Не ме позна. Повярва на мечта.
Сърцето ти измисли ме от чувства.
И ти, до днес си сам, ужасно сам –
гласът ти още в сънища дочувам.
Не сме оттук. А всъщност двама –
изчезнахме в света ни прецъфтяващ.
Не ме запомняй като своя дама.
Макар, че съществувам. Днес ме няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Силвия Йорданова Все права защищены
Предложения
-
-
Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
-
В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
-
ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
