Илюзия

Poetry » Other

2.1K 0 20

Не те познах. А исках да остана.

Да се разлeя в твоите мълчания.

Но ти не съществуваш. И те няма.

Развихрих само бури от желания.

Не ме позна. Повярва на мечта.
Сърцето ти измисли ме от чувства.
И ти, до днес си сам, ужасно сам –
гласът ти още в сънища дочувам.

Не сме оттук. А всъщност двама –
изчезнахме в света ни прецъфтяващ.
Не ме запомняй като своя дама.
Макар, че съществувам. Днес ме няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

chvassilev (Чавдар )

Поздрави! Много силен финал...

2013-01-10T21:19:27+02:00
kasandrabg1 (Вили Димитрова)

"Макар, че съществувам. Днес ме няма!"
Прекрасно казано!!!

2012-09-16T20:08:24+03:00
Heartfelt (Засегабезиме)

Хареса ми! Поздрав!

2012-08-15T12:27:38+03:00
koq_sam (Кати)

"Сърцето ти измисли ме от чувства. "
Много стойностен стих наистина

2012-08-13T12:51:48+03:00
vodoleia (Мария)

Поздрави!
Прочетох с удоволствие!

2012-08-10T19:53:56+03:00