Душата ми сега е празна и бездомна,
останала отново с грижите самотна.
Изгубих те и чувствам се ограбена,
оставена от таз илюзия, предадена.
А имах ли те някога дори за миг,
или заблуда бе, което изградих?
И себе си поставих в капана твой,
на грешни мисли и слова безброй.
Аз знам, че това е моята съдба,
която невъзможно е да променя,
но поне за малко бях щастлива,
за миг живяла в измислицата дива.