lu4 (Мартина)
121 2462
5.10.2008 г., 19:44 ч.

Илюзия 

  Поезия » Любовна
439 0 1


Душата ми сега е празна и бездомна,

останала отново с грижите самотна.

Изгубих те и чувствам се ограбена,

оставена от таз илюзия, предадена.

 

А имах ли те някога дори за миг,

или заблуда бе, което изградих?

И себе си поставих в капана твой,

на грешни мисли и слова безброй.

 

Аз знам, че това е моята съдба,

която невъзможно е да променя,

но поне за малко бях щастлива,

за миг живяла в измислицата дива. 

© Мартина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И все пак си изживяла мигът на щастие, каквато и горчилка да е останала след това. Поздрави!
Предложения
: ??:??