20 июн. 2006 г., 11:21

.....има

832 0 13
.....има


Аз съм стъклена, отразима
и прозрачна, и предвидима,
и уловима...

И сърцето ми достижимо,
твърде лесно е уязвимо
и тъй ранимо...

Но очите неуморими
са в мечтите необозрими,
но изпълними...

А ръцете - необходими,
за да прегръщат лица любими
неудържимо...

Аз съм толкова раздразнима
и в живота непримирима,
но нерешима...

Да напиша това във рими
бе за мене необходимо
и несравнимо...

19.06.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...