2 мая 2012 г., 23:52

Има девет зъбчета моята сладка Поезия 

  Поэзия
881 0 6

Вече цяла година отглеждам поезия в скута си.

 Сутрин мия ù зъбите, сменямам памперси, правя тоалет...

И порасна Поезия някак си, толкова хубава,

 че превърна дори и дома ни в поет.

 

Тази малка госпожица може ли всичко да знае?!

Като всяка творба, търси истини, мрази лъжи.

Ловко вади фидето от супата, хитро си трае

и обува сама само левия розов чепик.

 

Тя е радост и дори да са тъжни поетите,

се усмихват, когато със коте играе.

Всеки облак за нея е просто балонче избягало,

полетяло във синьото нещо, което не знае...?!

 

Има девет зъбчета моята сладка Поезия,

но ù стигат за девет усмивки в минута.

Вече цяла година я притискам силно до себе си.

Не отглеждам поезия! Отглеждам си щастие в скута...

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??