Има девет зъбчета моята сладка Поезия
Вече цяла година отглеждам поезия в скута си.
Сутрин мия ù зъбите, сменямам памперси, правя тоалет...
И порасна Поезия някак си, толкова хубава,
че превърна дори и дома ни в поет.
Тази малка госпожица може ли всичко да знае?!
Като всяка творба, търси истини, мрази лъжи.
Ловко вади фидето от супата, хитро си трае
и обува сама само левия розов чепик.
Тя е радост и дори да са тъжни поетите,
се усмихват, когато със коте играе.
Всеки облак за нея е просто балонче избягало,
полетяло във синьото нещо, което не знае...?!
Има девет зъбчета моята сладка Поезия,
но ù стигат за девет усмивки в минута.
Вече цяла година я притискам силно до себе си.
Не отглеждам поезия! Отглеждам си щастие в скута...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Илиева Всички права запазени
