22 окт. 2008 г., 19:54

Има дни

871 0 0

Има дни, когато мисля за теб, какво ли не мисля, как да отмъстя,

как да ти простя, дали е истина и ще се събудиш ли ти от съня? 

Има дни, в които искам да не мисля, но не мога, има и такива,

в които искам само да си спомня лицето ти.

Да си спомня погледа ти, тогава как ме гледаше ти,

какво казваше, но не мога, сянка си само, черна, избледняла.

Но за теб не ми е мъчно,

не ти ми липсваш, а някой, който и да е, не ти !

Има дни, не се сещам и аз коя съм дори.

Но не нарочно, без да искам!

Има дни, смея се, но не знам - щастие ли е това или  пък лудост!

Има дни, когато броя изминалите и не вярвам,

колко много, много бързо остарявам.

Нощите само, нощите не ги броя!

Тях ги знам колко са много, безброй са!

Разбирам го от  самотните утрини!

И идва денят... дълъг,  щастлив, мрачен,

безплоден или съдбовен. Има дни всякакви!

Дни мечтани и непожелавани!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...