Има дни

Има дни, когато мисля за теб, какво ли не мисля, как да отмъстя,

как да ти простя, дали е истина и ще се събудиш ли ти от съня? 

Има дни, в които искам да не мисля, но не мога, има и такива,

в които искам само да си спомня лицето ти.

Да си спомня погледа ти, тогава как ме гледаше ти,

какво казваше, но не мога, сянка си само, черна, избледняла.

Но за теб не ми е мъчно,

не ти ми липсваш, а някой, който и да е, не ти !

Има дни, не се сещам и аз коя съм дори.

Но не нарочно, без да искам!

Има дни, смея се, но не знам - щастие ли е това или  пък лудост!

Има дни, когато броя изминалите и не вярвам,

колко много, много бързо остарявам.

Нощите само, нощите не ги броя!

Тях ги знам колко са много, безброй са!

Разбирам го от  самотните утрини!

И идва денят... дълъг,  щастлив, мрачен,

безплоден или съдбовен. Има дни всякакви!

Дни мечтани и непожелавани!