| Погалена от морски бриз, | |||
| докосната от слънчев лъч | |||
| и окрилена от мечти. | |||
| Загледана в безкрайна шир | |||
| под късче от небе, | |||
| на пясъка лежах | |||
| и слушах морските вълни, | |||
| примесени със птичи крясък. | |||
| Затворех ли очи, политах | |||
| с на чайките крилете. | |||
| Високо се издигах, | |||
| не виждах края... усмихвах се… | |||
| Това дали… не беше Раят? | |||
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
