| Погалена от морски бриз, | |||
| докосната от слънчев лъч | |||
| и окрилена от мечти. | |||
| Загледана в безкрайна шир | |||
| под късче от небе, | |||
| на пясъка лежах | |||
| и слушах морските вълни, | |||
| примесени със птичи крясък. | |||
| Затворех ли очи, политах | |||
| с на чайките крилете. | |||
| Високо се издигах, | |||
| не виждах края... усмихвах се… | |||
| Това дали… не беше Раят? | |||
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
