kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
9 jun 2010, 23:30

Има го... и на Земята 

  Poesía » Otra
683 0 11
Погалена от морски бриз,  
докосната от слънчев лъч  
и окрилена от мечти.  
Загледана в безкрайна шир  
под късче от небе,    
на пясъка лежах    
и слушах морските вълни,  
примесени със птичи крясък.  
Затворех ли очи, политах  
с на чайките крилете.  
Високо се издигах,    
не виждах края... усмихвах се…
Това дали… не беше Раят?  

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??