| Погалена от морски бриз, | |||
| докосната от слънчев лъч | |||
| и окрилена от мечти. | |||
| Загледана в безкрайна шир | |||
| под късче от небе, | |||
| на пясъка лежах | |||
| и слушах морските вълни, | |||
| примесени със птичи крясък. | |||
| Затворех ли очи, политах | |||
| с на чайките крилете. | |||
| Високо се издигах, | |||
| не виждах края... усмихвах се… | |||
| Това дали… не беше Раят? | |||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
