| Погалена от морски бриз, | |||
| докосната от слънчев лъч | |||
| и окрилена от мечти. | |||
| Загледана в безкрайна шир | |||
| под късче от небе, | |||
| на пясъка лежах | |||
| и слушах морските вълни, | |||
| примесени със птичи крясък. | |||
| Затворех ли очи, политах | |||
| с на чайките крилете. | |||
| Високо се издигах, | |||
| не виждах края... усмихвах се… | |||
| Това дали… не беше Раят? | |||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
