Jun 9, 2010, 11:30 PM

Има го... и на Земята 

  Poetry » Other
680 0 11
Погалена от морски бриз,  
докосната от слънчев лъч  
и окрилена от мечти.  
Загледана в безкрайна шир  
под късче от небе,    
на пясъка лежах    
и слушах морските вълни,  
примесени със птичи крясък.  
Затворех ли очи, политах  
с на чайките крилете.  
Високо се издигах,    
не виждах края... усмихвах се…
Това дали… не беше Раят?  

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??