Погалена от морски бриз, | |||
докосната от слънчев лъч | |||
и окрилена от мечти. | |||
Загледана в безкрайна шир | |||
под късче от небе, | |||
на пясъка лежах | |||
и слушах морските вълни, | |||
примесени със птичи крясък. | |||
Затворех ли очи, политах | |||
с на чайките крилете. | |||
Високо се издигах, | |||
не виждах края... усмихвах се… | |||
Това дали… не беше Раят? |
© Мариана Вълкова All rights reserved.