1 мар. 2009 г., 14:34

Има ли любов!? 

  Поэзия
1092 0 1

За теб съм вечната досада
и в твоя свят съм като паразит.
Поредната ни среща се отлага,
а любовта ти сякаш е с лимит!

 

Като просяк се моля да те видя,
а ти подхвърляш ми огризки от любов.
Пестя си думите, за да не те обидя
и тайно се надявам, че за среща си готов!

 

Отново казваш: "Ще се видим",
а всъщност сам не знаеш искаш ли това?!
И поводът за бягство е така обиден,
когато казваш: "Невъзможно е сега"!

 

Защо ме има още в твоя свят,
щом там сега си имаш всичко ти?!
Дали това те прави по-богат,
че моето сърце с любов за теб тупти?!

 

Обичам те, а толкова съм тъжна,
къде е мястото ми в живота твой?!
Стоя встрани, като антична вещ ненужна,
и от тъга душата няма миг покой!

 

Ти никога не казваш: "Искам да те видя",
ти казваш само: "Ще се разберем..."
Поредната причина се опитвам да предвидя,
за да ме отблъснеш пак на следващия ден?!

 

И всичко се повтаря безвъзвратно,
и всичко се върти във омагьосан кръг.
Аз искам любовта ти многократно,
но има ли я днес, защо си вече друг?!

© Вес Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Има любов, но за нея няма оправдания и отсрочки!
    Силен стих, Веси!
Предложения
: ??:??