1.03.2009 г., 14:34

Има ли любов!?

1.4K 0 1

За теб съм вечната досада
и в твоя свят съм като паразит.
Поредната ни среща се отлага,
а любовта ти сякаш е с лимит!

 

Като просяк се моля да те видя,
а ти подхвърляш ми огризки от любов.
Пестя си думите, за да не те обидя
и тайно се надявам, че за среща си готов!

 

Отново казваш: "Ще се видим",
а всъщност сам не знаеш искаш ли това?!
И поводът за бягство е така обиден,
когато казваш: "Невъзможно е сега"!

 

Защо ме има още в твоя свят,
щом там сега си имаш всичко ти?!
Дали това те прави по-богат,
че моето сърце с любов за теб тупти?!

 

Обичам те, а толкова съм тъжна,
къде е мястото ми в живота твой?!
Стоя встрани, като антична вещ ненужна,
и от тъга душата няма миг покой!

 

Ти никога не казваш: "Искам да те видя",
ти казваш само: "Ще се разберем..."
Поредната причина се опитвам да предвидя,
за да ме отблъснеш пак на следващия ден?!

 

И всичко се повтаря безвъзвратно,
и всичко се върти във омагьосан кръг.
Аз искам любовта ти многократно,
но има ли я днес, защо си вече друг?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вес Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има любов, но за нея няма оправдания и отсрочки!
    Силен стих, Веси!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...