26 авг. 2010 г., 22:22

Има ли нас

1.1K 0 1

Посипах с пепел аз косите си,

за да не се оглежда слънцето в мен,

погребах тайничко мечтите си,

за да не бленувам теб до мен.

Убих и пламъка в очите си,

за да не гори напразно в очакване,

заблудих и себе си,

че бил си само някакво развличане.

Забулих се и тръгнах ей така - нанякъде,

където знам, че няма те,

а върнах се отново тук,

където бях желана,

за да открия ,че теб вече те няма.

А бил ли си или си бил измама -

защо ли питам,

тебе пак те няма и свикнах с липсата

и с болката запряна.

Една е истината - теб те няма.

И тръгнах пак, отново бягайки,

но явно този път от себе си,

а бях ли аз,

а беше ли някога поне за малко нас?

И тръпнеща там в несрета, на прага на нищото,

открих самота и някаква бледа, ревяща следа

в ъгъла тихичко плачеща, скрита -

беше останки от нас.

И отново питам се - имаше ли нас,

и беше ли грешка, беше ли ти,

бях ли аз или само мечти;

много сълзи, много истини спрени,

много "недей" и "спри" спестени,

много "почакай"  неизречено,

много заблуда, че за нас е обречено,

Минаха много лета и отново се връщам -

и друга, и същата там, при теб,

откривам те и после пак губя те

и смелост събрах да попитам те "има ли нас",

и отговор в шепот намери ме...

С поглед ми каза... може би беше

може би имаше, може би има,

може би, но никога няма да знаем!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "... С поглед ми каза... може би беше
    може би имаше, може би има,
    може би, но никога няма да знаем!..."
    Браво, много ми хареса! Късмет

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...