rozita-p (Росица)
120 1324
2 авг. 2011 г., 20:49

Има малко есен 

  Поэзия
1345 1 29

Има малко есен - там, във всяко лято,

мека като звук от падащо листо,

вдянала невидим, здрав конец от злато

в крайчеца на всяка пърхаща любов.

 

В сладките въздишки, в устните горещи,

тънка като сянка на карфичен връх,

сякаш се опитва да пошепне нещо

и за миг нахлува зрял къпинов дъх

 

в пазвите на юли. Може би, от него

тръпка хлад пронизва плажния ми гръб.

Страх ме е ужасно, че ако посегна,

ще докосна с пръсти есенната плът.

 

Някой ден за всички лятото преваля.

А в кръвта ми още плиска се море…

Чувам ли го в мрака, докато те галя,

бих могла навярно да си мисля, че

 

даже и във всяка есен, набраздила

с хиляди пътечки женското лице,

в леко поразмазано ъгълче червило

има малко лято. Мъничко поне.

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??