Aug 2, 2011, 8:49 PM

Има малко есен 

  Poetry
1343 1 29

Има малко есен - там, във всяко лято,

мека като звук от падащо листо,

вдянала невидим, здрав конец от злато

в крайчеца на всяка пърхаща любов.

 

В сладките въздишки, в устните горещи,

тънка като сянка на карфичен връх,

сякаш се опитва да пошепне нещо

и за миг нахлува зрял къпинов дъх

 

в пазвите на юли. Може би, от него

тръпка хлад пронизва плажния ми гръб.

Страх ме е ужасно, че ако посегна,

ще докосна с пръсти есенната плът.

 

Някой ден за всички лятото преваля.

А в кръвта ми още плиска се море…

Чувам ли го в мрака, докато те галя,

бих могла навярно да си мисля, че

 

даже и във всяка есен, набраздила

с хиляди пътечки женското лице,

в леко поразмазано ъгълче червило

има малко лято. Мъничко поне.

© Росица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??