Има малко есен
Има малко есен - там, във всяко лято,
мека като звук от падащо листо,
вдянала невидим, здрав конец от злато
в крайчеца на всяка пърхаща любов.
В сладките въздишки, в устните горещи,
тънка като сянка на карфичен връх,
сякаш се опитва да пошепне нещо
и за миг нахлува зрял къпинов дъх
в пазвите на юли. Може би, от него
тръпка хлад пронизва плажния ми гръб.
Страх ме е ужасно, че ако посегна,
ще докосна с пръсти есенната плът.
Някой ден за всички лятото преваля.
А в кръвта ми още плиска се море…
Чувам ли го в мрака, докато те галя,
бих могла навярно да си мисля, че
даже и във всяка есен, набраздила
с хиляди пътечки женското лице,
в леко поразмазано ъгълче червило
има малко лято. Мъничко поне.
© Росица All rights reserved.
