6 июн. 2016 г., 17:49

Има начин

624 0 1

Преди имаше начин
Да отворя прозореца
Без да чувам звуците
Идващи отвън
Без да виждам бабите
И внуците
Каращи колелета 
По улицата
Без да чувам птиците
Пеещи песните си
На асмата в двора
Без да виждам слънцето
И всеки лъч светлина
Който изпращаше 
До земята
Без да чувам 
сутрешния вятър
И начина по който
Листата навън
Потрепваха от него
Без да се заглеждам в балкана
И зеленото му одеяло 
Заоблените му върхове
И близостта му с небето
Преди имаше начин
Да отворя прозореца
И да не виждам друго
И да не мисля друго
И да не чувам друго 
Освен теб
Но днес отворих прозореца 
И видях 
Колко по-хубав е станал
Светът навън 
Когато има начин
Да не мисля за теб


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна-мария Проданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...