valiordanov (Валентин Йорданов)
1794 1467
20 апр. 2021 г., 22:16

Има надежда 

  Поэзия
171 1 4



Щурчетата плачат когато вали.
Щурчетата плачат за свойте цигулки.
Не е обичайно щурче да мълчи.
Не е мелодично без звездни светулки.

Сивите облаци сипят дъжда.
Любовни акорди попиват в земята.
Завити в зелената, свежа трева,
щурчетата вече мечтаят за лято.

Сивото знаем, не ражда любов!
То с рикушети ни свива душите.
Топлото идва, но кой е готов?
Кой подражава сега на щурците?

А пеперудите кой, без криле
кара да трепкат в събудени клони?
Зима от лятото още краде
и песента на щурчетата гони.

Бавно попива в земята дъжда,
сякаш любов в усмирителна риза.
Бляскат в тревите, сълза до сълза,
природата също е в някаква криза.

Всичко ще мине и пак ще звучи
щурчова песен погалена, нежна,
от слънчеви светли и топли лъчи...
Има надежда! Има надежда!

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Такава хубава картина е обрисувана в стиха! Браво!
  • Дочух красива музика и се спрях да послушам. Поздравления!
  • Ти направо си съпреживял душевния смут на сезоните. И много хубаво.

    Има едно място, което спъва и много му отива
    думата "сякаш", но вече я имаш горе.
    "(сякаш) природата също е в криза" и ритъмът пее.
    Не го вземай присърце, де И без поправка е готино.
  • Много красив, непринудено лек стих! Мелодичен! И финал, изпълнен с оптимизъм!
    Много ми допадна! Обичам лятото, щурчетата, слънцето...
Предложения
: ??:??