Има надежда
Щурчетата плачат когато вали.
Щурчетата плачат за свойте цигулки.
Не е обичайно щурче да мълчи.
Не е мелодично без звездни светулки.
Сивите облаци сипят дъжда.
Любовни акорди попиват в земята.
Завити в зелената, свежа трева,
щурчетата вече мечтаят за лято.
Сивото знаем, не ражда любов!
То с рикушети ни свива душите.
Топлото идва, но кой е готов?
Кой подражава сега на щурците?
А пеперудите кой, без криле
кара да трепкат в събудени клони?
Зима от лятото още краде
и песента на щурчетата гони.
Бавно попива в земята дъжда,
сякаш любов в усмирителна риза.
Бляскат в тревите, сълза до сълза,
природата също е в някаква криза.
Всичко ще мине и пак ще звучи
щурчова песен погалена, нежна,
от слънчеви светли и топли лъчи...
Има надежда! Има надежда!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
И без поправка е готино.
