Празен лист попълвам с думи,
но думите мои нямат сякаш душа!
Не съм правилно тълкуван ли?
Не съм ли от тази Земя ?
Прелиствам дните повтарящи.
Не виждат и те! Нищо нередно.
Не могат пак да върнат чувството изгарящо,
щом не е било чувство последно!
Празна бездна ли е реалността?
Кой ще сграбчи истината, падайки!
Кой ще оцелее в турбулентността?
Кой ще осъзнае разликата, даже страдайки?
Празен лист попълвам с думи,
Но думите мои нямат вече душа...
Нито тяло, само път към нечия чужда съдба!
Само надежда за нечие ново начало.
Нова страница за нечия нова душа!
© Просто Някой Все права защищены